Еврейска София: синагогата и историята на спасяването

Всички цени са в евро: България прие еврото на 1 януари 2026 г. Работното време и цените на билетите за синагогата са взети от официалния ѝ сайт на 18 октомври 2026 г., а цените на обиколката и трансфера от нашата система за резервации в същия ден. Валидна е цената, която виждате при резервацията.

Софийската синагога: работно време, билети и адрес

Централната софийска синагога е действаща сефарадска синагога и най-голямата на Балканския полуостров. Ето практическата информация според официалния ѝ сайт:

Две неща преди да тръгнете. Първо, петъците: някои сайтове още посочват по-кратко работно време в петък, така че ако планирате посещение в петък следобед, обадете се или пишете на офиса предварително. Второ, ако искате да присъствате на богослужение, а не просто да разгледате, синагогата моли да се свържете с офиса поне три дни по-рано.

Какво да видите в Софийската синагога

Синагогата е открита на 9 септември 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд. Построена е за четири години по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер, в испано-мавърски стил с елементи на виенския сецесион, а фасадата съчетава мавърски и венециански мотиви. Вътре обърнете внимание на тези детайли:

• Полилеят: месингов, излят във Виена по проект на Грюнангер, тежи 1700 кг и е обкръжен с около 400 звезди на Давид. Във всеки кръг лампите са по осем, препратка към осемте дни на Ханука.
• Куполът: осмоъгълната молитвена зала е предвидена за 1170 души, а куполът над нея е висок 23 м отвътре. Таванът е изписан като небосвод, а в цялата сграда няма нито едно човешко изображение.
• Основите: според синагогата в основите на сградата са вградени надгробни камъни от старо еврейско гробище.
• Бомбата, която не избухна: на 13 април 1944 г., при бомбардировките над София, бомба пада в североизточния ъгъл на сградата и не избухва. Сътресението изпочупва витражите, а витраж над балкона днес напомня за този ден.
• Отказът от 1982 г.: по време на социализма Министерството на културата се опитва да превърне синагогата в концертна зала, но ръководството на общността отказва.

От февруари 2026 г. в синагогата е подредена експозицията „Нишата“ с богослужебни предмети и лични вещи, които разказват за общността и мястото ѝ в историята на страната. Аудиогидът има 18 истории на шест езика, сред които български и английски. Не е нужно приложение: сканирате код на място и слушате от телефона си, затова елате със зареден телефон и, ако имате, със слушалки. Предвидете около час за сградата и експозицията.

Правила за посещение: облекло, събота и богослужения

• Облекло: това е действащ молитвен дом. Официалният сайт не публикува изисквания за облекло, но най-лесно е да сте с прилично облекло, с покрити рамене и колене. Това изисква и домакинът на нашата обиколка от всички участници.
• Документ за самоличност: официалният сайт не споменава проверка или документ на входа. Домакинът на обиколката моли участниците да носят документ за самоличност, така че го имайте у себе си.
• Събота и празници: в събота синагогата е затворена за посетители. Делничен ден, петък сутрин или неделя са сигурният избор.
• Богослужения: ежедневните молитви се провеждат в малка молитвена зала вдясно от входа, а голямата зала се използва главно на големите празници и при събития. За да присъствате, свържете се с офиса три дни предварително.
• Снимки: разрешението за снимане е включено в билета.

Еврейският квартал в София: Ючбунар и какво е останало

Историческият еврейски квартал на София е Ючбунар, на запад от синагогата и халите, в днешния район „Възраждане“. Преди войната там живеят предимно по-бедните еврейски семейства, с малки синагоги, училища и магазини, а по-заможните живеят по днешния бул. „Мария Луиза“. През 1934 г. в София живеят около 25 000 евреи, около 9% от населението на столицата.

Честно казано, от самия квартал почти нищо не е останало. Малките синагоги ги няма, а повечето къщи са построени наново. Остава картата: голямата синагога, халите срещу нея и площад „Възраждане“, където днес има паметник, свързан със спасяването. Тук екскурзоводът прави разликата, защото може да покаже къде е било училището или от коя улица са изселени семейства през 1943 г.

Българските евреи през Втората световна война

През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт като съюзник на нацистка Германия, а през април 1941 г., след германското нападение срещу Югославия и Гърция, с разрешение на Германия окупира по-голямата част от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско. Още през януари 1941 г. е приет Законът за защита на нацията, антиеврейски закон по образеца на Нюрнбергските закони: евреите са отстранени от държавната служба и от много професии, ограничени са в това къде да живеят, а смесените бракове са забранени. Еврейските мъже са изпратени в трудови лагери из страната, а от средата на 1942 г. евреите са задължени да носят жълта звезда. Семейства в София са принудени да се преселят в Ючбунар.

През пролетта на 1942 г. Германия иска от България да предаде евреите от контролираните от нея територии и България се съгласява. В Министерството на вътрешните работи е създадено Комисарство по еврейските въпроси, а до зимата на 1943 г. е договорена първа депортация на 20 000 евреи със службата на Адолф Айхман.

Беломорието и Македония: 11 343-мата, които не са спасени

Това трябва да бъде казано преди историята на спасяването. През първата половина на март 1943 г. българските власти депортират 11 343 евреи от окупираните от България територии: Тракия, Македония и Пирот. Германските власти ги откарват в лагера на смъртта Треблинка, където почти всички са убити. Главният паметник в София ги назовава изрично, както и ние.

Спасяването на българските евреи: март и май 1943 г.

В същите дни се подготвя и първата депортация от самата България. На 9 март 1943 г. делегация от Кюстендил, родния град на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, идва при него в София и още същия ден Пешев заедно с няколко депутати отива при министъра на вътрешните работи и настоява заповедта да бъде отменена. Депортацията е отложена. На 17 март Пешев пише протестно писмо, което според „Яд Вашем“ подписват 42 народни представители (някои източници посочват 43). Управляващото мнозинство го отхвърля, а в края на март Пешев е принуден да напусне поста си.

Заедно с депутатите се противопоставят и висшите духовници на Българската православна църква, начело със Софийския митрополит Стефан и Пловдивския митрополит Кирил, както и общественици и обикновени граждани. На 24 май 1943 г. планът за депортация на 48 000 български евреи е отменен и евреите от България оцеляват през войната. Спасяването обаче не слага край на преследванията: през май 1943 г. близо 20 000 евреи са изселени от София в провинцията, по-голямата част от имуществото им е конфискувано, а мъжете са изпратени на принудителен труд.

„Яд Вашем“ признава Димитър Пешев за Праведник на народите през 1973 г., а митрополитите Стефан и Кирил през 2001 г. След войната по-голямата част от общността емигрира: до 1948 г. страната напускат над 35 000 български евреи.

Димитър Пешев и паметниците на спасяването в София

Това са местата в София, свързани със спасяването, всички на пешеходно разстояние от центъра:

• Паметникът на спасението: в градина „Св. Климент Охридски“, между Народното събрание, Националната художествена академия и Софийския университет, недалеч от катедралата „Св. Александър Невски“. Открит е през 2016 г. и представя прегърнати мъж и жена със звезда на Давид между тях. Табелата до него казва, че през пролетта на 1943 г. е предотвратена депортацията на над 48 000 български евреи, и в същия текст почита над 11 000 евреи от Северна Гърция и части от Югославия, депортирани и убити в Треблинка. Тук всяка година на 10 март се провежда официалната церемония.
• Паметните плочи при църквата „Света София“: три плочи на ул. „Московска“, най-старите паметни знаци от този вид в София, на три езика. Посветени са на Димитър Пешев, митрополит Стефан, цар Борис III и царица Йоана. Плочата за царя и днес е спорна, защото неговото правителство извършва депортациите от Беломорието и Македония.
• Паметникът на юристите, спасители на българските евреи: на площад „Възраждане“, в района на стария еврейски квартал. Открит е през ноември 2023 г. в знак на признателност към юристите, участвали в спасяването: звезда на Давид от бронз, гледана отгоре, с огледала вътре и надпис, който свети вечер.
• Къща музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил: родната къща на Пешев е музей от 2002 г. Това вече е излет извън София, а работното време трябва да се провери в общината преди да тръгнете.

От синагогата до Паметника на спасението и плочите се стига за около 15 до 20 минути пеша на изток, а оттам катедралата „Св. Александър Невски“ е естествената следваща спирка.

Еврейската общност в София днес

Общността в София е малка, но активна. Представлява я Организацията на евреите в България „Шалом“, която съхранява еврейската идентичност, традиции и наследство, включително синагоги, гробища и паметници, и се противопоставя на антисемитизма. Офисите ѝ и общностният център „Бет Ха'ам“ са на бул. „Александър Стамболийски“ в центъра на града.

Ханука и 10 март: дати в София

Ханука 2026 започва вечерта на 4 декември и продължава до 12 декември. През последните години в Централната синагога се провежда официално запалване на свещи с участието на държавни ръководители: през декември 2024 г. например там е запалена шестата свещ в присъствието на председателя на Народното събрание и вицепрезидента. Не открихме официално съобщение за публично запалване на ханукия на площад в София, а за церемонията през 2026 г. още няма информация. Ако сте в града по Ханука, свържете се с офиса на синагогата преди пътуването и попитайте дали е отворена за посетители и дали има запалване, открито за публиката. За всичко останало през декември, от коледните базари до ски, вижте нашия наръчник за България през зимата.

10 март е Денят на спасяването на българските евреи и на почит към жертвите на Холокоста. Всяка година пред Паметника на спасението в градина „Св. Климент Охридски“ се поднасят цветя, а през март 2026 г. там е отбелязана 83-тата годишнина с участието на министъра на външните работи.

Обиколка на еврейска София: с екскурзовод или самостоятелно

Целия маршрут можете да минете сами с аудиогида на синагогата и тази страница. Но еврейският квартал, от който почти нищо не е останало, се разглежда най-добре с някой, който може да разкаже историята му. Нашата обиколка на еврейска София и историята на спасяването се води и на български, английски и руски:

• Какво включва: бившия еврейски квартал, неговите синагоги, антиеврейските закони, годините на Холокоста и спасяването.
• Продължителност: 2 до 4 часа, около три часа пеша, без бързане.
• Цена: 45 евро за възрастен, 22 евро за деца от 3 до 12 години.
• Не е включено: билетът за синагогата, 10 евро на касата.
• Място на среща: центъра на града; точният адрес се изпраща след резервацията.
• Резервация и плащане: поне 24 часа предварително; плащате 20% онлайн, а остатъка на домакина в края на обиколката. Условията за отказ са на страницата на обиколката.

Самостоятелен маршрут за една делнична сутрин: синагогата и експозицията за около час, през улицата към Централните хали, пеша на запад до площад „Възраждане“ и паметника на юристите, после обратно на изток до плочите при „Света София“ и Паметника на спасението. Предвидете три до четири часа в спокойно темпо.

Как да включите еврейска София в пътуването си

Синагогата е в сърцето на центъра, затова лесно се вписва още в първия ден. От летището има частен трансфер от летище София до центъра от 30 евро на автомобил за до 4 пътници. Ако искате да сте на пешеходно разстояние, хотел „София Балкан Палас“ на площад „Света Неделя“ е на около пет минути пеша. За останалата част от града, от катедралата до Витоша, вижте нашия маршрут за София за 3 дни.

Накратко

Еврейска София не е запазен квартал с живописни улички. Това е една впечатляваща синагога, няколко паметника в градини и на площади и една сложна история, която си струва да чуете докрай: и спасяването на българските евреи, и 11 343-мата евреи, депортирани от земите под българско управление. Планирайте посещението в делничен ден, проверете работното време в синагогата преди петък или празник и ако искате някой да свърже местата в една история, изберете обиколка с екскурзовод.